3 Човекът зад жената от водата / Lady in the Water

English version

Вторият пост от Шаямалан-трилогията в този блог е превод на български, който направих през далечната 2006 г. на един жесток анализ на  "Жената от водата" от неизвестния и неактивен оттогава imdb-потребител mjl517, който беше напипал безпрецедентно същността на филма. Тъй като следите на оригиналния текст на английски са безвъзвратно загубени, а единственото място, на което преводът може да бъде намерен е български форум, който във всеки момент може да потъне в небитието, мисля че е добра идея да популяризирам този крайно недооценен и криворазбран филм още веднъж (в леко преработено и коригирано издание). Here we go:

Автор: mjl517

Шаямалан предупреди зрителите да гледат този филм без предразсъдъци. Преди филмът да излезе, той издаде "детска книжка", която да помогне да се изгради митологията му. Но комплексността на неговия смисъл е скрит зад "приказната" му фасада. И както с всички приказки, дълбочината на този шедьовър се простира много отвъд простотата на повърхността. Ако имате интерес, и ако вече сте гледали филма, запасете се с издръжливост и четете.

„Жената от водата” е историята на борбата на един човек за връщане на вярата и чувството му за пълноценност, като побеждава емоционалната си откъснатост и потиснатост след неизмерима трагедия.

Първо, забележете името на комплекса - "The Cove". "Cove" е убежище край бурна река, закътан залив, алея на натоварена улица... Това е усамотено място, дори скривалище. Комплексът е U-образен и има басейн в центъра си. Можем да си представим, че извън комплекса е реалността на външния свят - нещо неизвестно и плашещо. Найт никога не е правил филм, който да е толкова затворен на едно място - историята се случва изцяло в The Cove.

Сега си представете, че The Cove не е въобще физическо място, а свят, който съществува в главата на един човек; и той е абсолютно зависим и манипулиран от психиката на този човек. Хората критикуваха филма за това, че локацията е недетайлна и простичка, неописателна, инфантилна и нереалистична. Това не е случайно - целта е да бъде такава. Кливланд Хийп е домоуправител - уредникът и "лечителят" на The Cove. И ако The Cove е продукт на нечие въображение, то такива трябва да бъдат и обитателите му. Кливланд има непринудени взаимоотношения с всеки от тях и те разчитат единствено на него за ежедневна поддръжка на дома им - ние никога не виждаме той да има шеф или подчинени. Нещо повече, името му - "Heep" само по себе си може да отразява не само емоционалния товар, който носи, но също и големия брой "наематели", които обитават неговата психика. Интересно е, че в британския английски думата "cove" е жаргон, означаващ "приятел" или "човек". Също така, думата "cleveland" има корени в староанглийския, означавайки "cliff land", човек от острите крайморски скали (клифове). Това вероятно е алюзия към изолацията на Кливланд и неговата емоционална нестабилност.

В този смисъл, „Жената от водата” е едно от най-уникалните, творчески и амбициозни приказки за вътрешен конфликт, които някога са филмирани. Сблъсъкът се води зад стените на изолиран жилищен комплекс, наемателите на който, в този метафоричен смисъл, са отделните аспекти на обърканата психика на един човек. И всеки от тях има своя цел в тази приказка за вярата, надеждата и събуждането. Това наистина е приказка за лека нощ - такава, каквато ние си казваме един на друг и на самите себе си, преди да заспим. Това е от приказките, които ни дават надежда и спокойствие. От приказките, които наричаме молитви.

The Cove е затворено общество - изглежда, че наемателите живеят тук от доста време. Всъщност, само двама от героите пристигат по време на развитието на филма - Стори, митичната нарф, и Хари Фарбър, филмовият критик (препратка към легендарния филмов критик - Мани Фарбър). Това, че те се появяват по едно и също време не е съвпадение - те са воюващите страни на унищожителния вътрешен конфликт на Кливланд.

Стори представлява наранената и крехка вяра на Кливланд в себе си и в човечеството. Тя е надеждата и вярата в неизвестното. Фарбър, от друга страна, е скептикът в Кливланд. Неговият герой не е просто самоцелен удар срещу критиците на Найт. Той е задушаващата сила, която затваря съзнанието на Кливланд и го кара да вижда само в рамките на "правилата", да приема, че вече не е останала оригиналност на този свят, нито нещо, вдъхващо надежда. Той дефинира правилата на разбиранията на Кливланд. Идването на Фарбър представя саботьора в неговия ум. Той е въплъщение на неговите слабости и съмнения - генерирани като контрапункт на идването на Стори - неговият спасител и вдъхновение, вероятно изпратен от бог. Докато Стори е образ на детската чистота и безкрайните възможности, Фарбър е затвореният, скован мозък на възрастните, лишен от въображение и притъпен от злобата на обществото. Това са двете главни фигури в конфликта между съмнението-скептицизма и надеждата-вярата. Забележете, че Фарбър "трябва да е много добър" в неговата работа, за да бъде изпратен на толкова далечно място. Той трябва да бъде достойно съответствие на Стори, която, както се оказва, е най-висшата по ранг в нейния вид - "Madam Narf". Той не е обикновен критик, тя не е обикновена нарф. И това се връзва, защото и трагедията и намеренията на Кливланд са необикновени.

Басейнът в The Cove е метафора на човешкото сърце, още веднъж отразявайки идеята на Найт за връзка между водата от една страна и чистотата и невинността - от друга. Кливланд в самото начало усеща присъствието на Стори по плясъците във водата през нощта. Може би на него му е останала точно толкова вяра, че да може да ги разпознае, когато се случат. И той я намира в басейна, както човек може да намери вяра в сърцето си. Тя се появява гола - отражение на нейната уязвимост и крехкост. Неспособен да приеме това, Кливланд се чувства некомфортно от голотата й и я моли да облече риза. Неговият дневник й разкрива дълбоката му тъга, която го е довела на това място и му е попречила да се реализира като лекар. Тя му напомня, че всеки има цел (дълбоко съждение в контекста на тази история и това място). Но виждайки Кливланд да моли Стори да не разказва тайните му на наемателите, ние сме свидетели на репресивното действие на болката му и неговата неспособност да се справи със загубата на семейството си. Той не може да позволи на отделни аспекти от неговата личност (наемателите) да съпреживеят трагедията. Нещо повече, неговото заекване (изчезващо в нейно присъствие) е симптом за пост-травматичен стрес. Лишен от възможността да изпита вдъхновение и просветлението от нейното присъствие, той решава да й помогне да изпълни мисията си и да я пази от "скрънтовете", изпратени да я убият.

Кливланд е насочван от Young-Soon, чиято майка знае древния мит за нарфите. Young-Soon е частта от съзнанието на Кливланд, която е съхранила детето, вярващо в приказките. Трябва да имаме предвид, че превеждайки му историята от майка си, тя също става за пръв път неин свидетел. В един момент тя дори изразява надежда и желание приказката да бъде истинска. Нейната незрялост, нейната закачлива реплика "Чао, Г-н Хийп", и дори самото й име показват, че тя е просто дете, много по-податливо на фантастични истории за магия, отколкото възрастните. Нейната майка с неохота разказва историята до момента, в който Кливланд започва да се държи пред нея като хлапе. Но след като тя е част от The Cove, то тогава тя трябва да бъде самата приказка - може би чута много отдавна и забутана в подсъзнанието, може би пълна измислица, а може би и двете едновременно. Това не е изненадващо, ако можете да приемете, че The Cove съществува в ума на писател. Госпожа Чой е старата корейска жена в The Cove (или изобретена от него), която става източникът на приказката. За психиката на възрастния е по-лесно да приеме нещо подобно от респектиращ, но непознат източник, от мъдър човек, несвързан с конвенциите на Западния свят.

Скрънтовете са олицетворение на болестите и злото в обществото, на ужасите, на които човек е способен, вътре в психиката на Кливланд. Те са чудовищната форма на нещастието, което е попречило на Кливланд да има пълноценен живот от тогава насам. Те се целят в Стори. Идват отвън, от неизвестната реалност извън басейна и се страхуват само от Тартутик. Тартутик са "справедливостта", която Кливланд призовава, когато скрънтовете атакуват Стори в нощта, в която трябва да си замине свободно. По-точно, те могат да бъдат приемани като "предопределение", или като тези, които пазят предначертаната линия на съдбата.

Единственият човек, който контролира скрънтовете е "Пазителят". Опитите на Кливланд да намери Пазителя е търсене на тази част от него, която е способна да посрещне страховете му, да ги "погледне в очите". Когато той погрешно идентифицира тази фигура със себе си и се среща със скрънт, той го напада. Но само двамата новодошли - Стори и Фарбър, са уязвими физически от скрънтовете. Опасността за самия Кливланд не е "смърт", а само усилване на страха му и, съответно - на психологическата му дисфункция. Когато Кливланд е атакуван от скрънт, той внезапно се събужда (физически невредим) с Фарбър стоящ над него, изразяващ недоволството си от някакъв филм, който току-що е видял, и спорещ за символичния смисъл на водата. Той стои между Кливланд и басейна през цялото време - метафора за човека, който отрича чистотата на сърцето си със своите съмнения и скептицизъм. Кливланд всъщност признава, че Фарбър е спасил живота му от Скрънта. Но Фарбър не е спасителят - той е травмата, нараненото "аз", задушаващият вярата на Кливланд, усилвателят на неговите съмнения и пречката да посрещне страховете си отново. Това е мощна изкристализирала илюстрация на това как умът на Кливланд работи срещу него.

Вик Ран (самият Шаямалан), е "писателят, вдъхновен от Стори". Неговите първи думи към Кливланд са "Лампата над бюрото ми е още счупена". Не можеш да пишеш без светлина. Но не светлината е това, което интересува Кливланд, а това, че Вик изглежда, че не бърза да се захване с писане. Кливланд вижда заглавието по случайност, докато поправя лампата - "Готварската книга". Но скоро се научава да не съди за книгата по корицата (колко показателно).

Героят на Вик е важен не по-малко от този на Кливланд. Предсказанията за неговото бъдеще описват как книгата му ще има дълбоко философско влияние по света и как този социално-идеологически удар, ще доведе до неговата смърт. Вик прави косвен паралел с Мартин Лутър Кинг вътре в самата история; напомнено ни е за фигури като Христос, както и за други доктрини или "готварски книги", като Библията. Вик представлява "смисъла на съществуването", който Стори иска да внуши на Кливланд, че не е загубил. Той е частта от психиката на Кливланд, която е способна на велики дела. Но такива стремежи излагат психиката на потенциална опасност от задушаваща критичност - "убийство" на креативния ум - нещо, с което самият Найт се е сблъсквал и продължава да се сблъсква твърде често.

Дали писането на "Готварската книга" е великото дело, за което Кливланд е призван, и дали смъртта на Вик Ран е всъщност смъртта на Кливланд Хийп, това е нещо, което е оставено на въображението на зрителя. Но е разумно заключение, ако разширим ролята на Кливланд от "лечител" до "лечител на човечеството". При този сценарий, може би болката от трагедията, която той е изпитал, е катализатор и вдъхновение за този лекар да опита да промени света като напише книга. Обратно, възможно е Вик Ран - "писателят" и "целта" - да е истинският обект на тази история. Той е "приемникът" на вдъхновението на Стори и единственият, който е разпознат безпогрешно от Кливланд, преди да бъде повлиян от скептичния Фарбър. Той споделя тъжния и самотен начин на живот на Кливланд, както и неговата скромност - "Аз не съм нищо специално". Той не е женен (както и почти всички от главните действащи лица, доколкото ни е известно), но не може лесно да се грижи за себе си, да готви и да чисти, и разчита на сестра си за тези неща. Той самият не би могъл да знае дали има деца и жена, както и почти всички останали (с изключение на двама) от наемателите, тъй като тази информация е потисната и скрита в дневника на Кливланд. Кливланд Хийп, "лечителят", може и да не е човекът, символизиращ психиката зад The Cove, а само частта от цялото, която е отговорна за изцеляването. В този случай, задачата на Кливалнд е да изцели себе си - Вик Ран - лечителят на цялото човечество. Следователно, неспособността на Кливланд да изпълни това задължение докато самият той - "лечителят" - не е изцелен, е истинският смисъл на тази история.

В търсене на останалите, които са необходими на Стори да се върне в Синия свят, Кливланд моли за съвет Фарбър, който той неправилно идентифицира като "човека, чието мнение уважава". Този път кулминира с парти (по случай пристигането на Фарбър, без съмнение!). И точно по време на това тържество на скептицизма и предубедеността Стори (вярата на Кливланд) е отмъкната и почти убита. Серията от погрешни идентификации илюстрира не само откъснатостта на Кливланд - неговата неспособност да опознае себе си, но и деструктивните процеси от друг симптом на неуравновесената му психика - самосаботаж. Така че, не е случайно, че Кливланд не може да изпълни задачата си и да приеме, че е "лечител" (на Стори, неговата вяра), докато Фарбър (неговият скептицизъм) не е убит от скрънт.

Пазителят се оказва Реджи - обикновен човек, който не е изцяло, а само отчасти отдаден на нуждата от физическа сила. В крайна сметка, силата на Реджи не е физическа. Реджи е олицетворение едновременно на силата на Кливланд и на липсата на сила у Кливланд. Неговото нарочно развито тяло само от едната страна не само подсказва за неспособността на Кливланд да си служи със (и дори да идентифицира) своята вътрешна сила, но индикира систематичен, "научно" поддържан емоционален дисбаланс и нестабилност.

"Преводачът" първоначално трябва да бъде Г-н Дъри, защото е професионалист на тема кръстословици. Всъщност, Преводачът се оказва неговият син, Джоуи. Този избор показва способността на децата да видят нещата с изгубена за възрастните чистота и простота, тъй като не са ограничени от социалните парадигми. Фактически, г-н Дъри в един момент признава, че способността му да се справя с пъзели и символи е ограничена само до кръстословиците. Загубата на тези детски способности е илюстрирана с противопоставянето син-баща - точно г-н Дъри е този, който осъзнава, че неговият син (вероятно негова детска версия - "Аз ще бъда като татко") е истинският Преводач. Тази идея показва важността на частта от ума на Кливланд, която е способна на „разсъждаване по детски". Това също е препратка към психологически "целителен" процес, който се отнася до значимостта на възприятията по време на детството и последващото моделиране на емоции и копиране на стратегии.

"Някой, чието мнение Кливланд цени" се оказва затвореният г-н Лийдс. Той е единственият наемател, който знае за трагедията на Кливланд (единствената друга част от психиката, която не е била напълно потисната). Г-н Лийдс е "бил тук вечно". Той стои в тъмна стая, затрупан с книги, гледайки войната по телевизора. Неговата роля е бащинска - той се обръща към Кливланд като "син" ("не се превръщай в това, което съм"), и го окуражава "да не се предава". Той някак вижда всичко, което се случва в The Cove. Той е съвестта на Кливланд, неговите убеждения - това, което някои биха нарекли функции на "душата му". Той е вътрешният му глас, моралният му компас. Дори неговото име го показва. Но той е частта от The Cove, която е най-засегната от греховете на човечеството и токсичността на обществото - "Исках да вярвам повече от всекиго". В това, което е всъщност вътрешен диалог, той поставя под въпрос необходимостта от спасяване на човечеството - и Кливланд му отговаря, че да, това трябва да се случи. В този момент Кливланд изявява желание за живот - да бъде изцелен, да възстанови връзката си с обществото.

Този "някой, който няма тайни" е г-н Бубчик, човекът, който няма представа, че жена му излага всичките му недостатъци на показ. Той представя безспорната реалност на слабостите на Кливланд, неговите дефекти и неговото свойство да е човек като всеки друг. Тази прямота предизвиква чувство на честност и комфорт, желание да приемеш някого въпреки недостатъците му. Г-н Бубчик олицетворява това, което Кливланд няма избор да не приеме и му дава възможност да се отърси от чувството за вина, което съпътства прикриването на тайната му. Той не може да си прости за нещо, върху което е нямал контрол - неспособността да спаси семейството си - освен ако отворено не го сподели със себе си.

"Гилдията" се състои от седем жени - група, формирана, за да защитава общия интерес. Числото седем е често срещано в религията и митологията - "Седемте божествени жени" (в индийската митологията Khasi), "Седемте майки" (в хинду-митологията), "Седемте тайнства", "Седемте добродетели" и т.н. Групата от жени е символ на разрастващото се чувство за пълноценност на Кливланд, което е обикновено схващано като слабо и недооценено (това е много характерно за някои испаноговорящи култури, които са известни с подценяването/предубеждението си към жените). Първата сцена на филма (умно подчертаване на това) показва как Кливланд се опитва да убие "голяма, космата" буболечка под мивката на испаноговорящото семейство. Като фон виждаме дъщерите в семейството, които размахват импровизирани оръжия и вият в ужас заради буболечката. Те са пет от сестрите в Гилдията. Другите са Ана Ран, сестрата на Вик (която играе ролята на майка през по-голямата част от времето), и Young-Soon, която прави препратка към сестра си, която се е омъжила за зъболекар, и която е безценна във воденето на Кливланд по пътя на неговото пробуждане. Гилдията помага на Кливланд като "го докосва с ръцете си" по време на кулминационната сцена с излекуването на Стори и неговия собствен катарзис. Сцената илюстрира необходимостта на Кливланд от емоционална подкрепа (по-типично асоциирана с жените и почти никак с мъжете в Западната култура), за да се свърже с това, което е потиснал. Обратното, жените, които осигуряват емоционална подкрепа в тази сцена, са въоръжени и патрулират около басейна в следващата. Това е свидетелство за силата на жената - и да лекува, и да защитава.

Групата се събира, за да "даде сила" в момента на излекуването на Стори и освобождаването на Кливланд. Само тогава той може да постигне катарзис. Той разкрива своята трагедия за всички аспекти от съзнанието си и освобождава потисканата болка и вина, които са го държали изолиран в The Cove. Сега той е способен да излекува и възвърне вярата си още веднъж, позволявайки на Стори да се върне в Синия свят на крилете на Големия орел. Вероятно, ангелът, пратен от бог, е изпълнил задачата си да спаси един човек - или цялото човечество (тя е Madam Narf) - и да се върне в рая.

Шаямалан нарече това неговия най-личен филм - много съществено изказване, имайки предвид колко лични по принцип са историите му. Той говори за тях като за свои "деца". Критикуването на „Селото” беше в пълен контраст с предните му три, добре приети продукции. Затова тук той е решил да изиграе сам ролята на писателя, чието вдъхновение (дошло от Стори) му помага да избяга от съмненията си и да излекува вярата си. Тогава дали "Жената от водата" не е "историята" на неговото излекуване? Или е историята, която го е излекувала? Или е и двете?

Този човек е описван от мнозина като егоцентричен маниак. И все пак, той е направил най-скромното възможно нещо - той е създал история с невероятна дълбочина и ценност, но я е оставил на зрителя да я разбере сам, ако пожелае. В този смисъл, той е създал безпрецедентен сценарий, в който самата история е от критична важност. Той пише истории, които той би харесал, и които биха се харесали на малка група зрители. И той позволява да бъде смазван заради неговата простота и баналност от страна на тези, които не могат да оценят усилията му. Тази неспособност е достатъчна критика към самите му критици. Помислете за този сценарий в светлината на филма. Това е най-невероятното нещо, на което съм бил свидетел в развлекателната индустрия и се надявам, че съм допринесъл поне малко за по-пълното му разбиране.